През изминалата седмица една законова битка във Вашингтон доведе до исторически вот 3 срещу 2 гласа във Федералната комисия за комуникации на САЩ в полза на решението за премахване на т.нар. мрежова неутралност, която официално бе подкрепена от администрацията на Барак Обама през 2015 г. Поредицата от правила имаха за цел да подсигурят еднакво третиране на целия интернет трафик и да предотвратят доставчиците на домашен, мобилен и сателитен интернет от умишлено забавяне и блокиране на онлайн съдържание. Пак със същия вот Комисията избра да премахне законовата основа, даваща ѝ право да надзирава интернет доставчиците.

Въпреки че на пръв поглед вотът изглеждаше като поредната чисто американска разправия, на каквито в последните 12 месеца обществото сякаш вече се нагледа, истината е, че резултатите от него могат да създадат прецедент, който да определи начина, по който се предлагат интернет услуги по цял свят.

Историческото решение на Комисията бе поредният завой в един дебат, продължаващ вече почти две десетилетия. В основата му е фундаменталният въпрос за това, как и дали интернет трябва да се регулира. Интернет компании като Facebook и Google, потребителски и неправителствени организации и обществени институции като Библиотеката на Ню Йорк твърдят, че защитата на отворения интернет е неразделна част от свободата на словото и иновациите в мрежата. От другата страна кабелни, телефонни и мобилни оператори като AT&T, Comcast и Verizon считат, че правилата са стигнали твърде далече и широколентовият интернет достъп не бива да се счита за комунална общодостъпна услуга.

Дебатът предизвика и дълбока разделителна линия във Вашингтон. Демократите подкрепиха идеята за запазване на мрежовата неутралност, докато републиканците се обявиха в защита на свободния пазар и конкуренцията и обявиха регулациите на Комисията от времето на Обама за прекалени. Основният аргумент на републиканците и президента Тръмп бе, че нерегулираният бизнес ще стимулира иновациите и ще помогне на икономиката.

Но какво всъщност се крие зад термина?

Мрежовата неутралност (на английски network neutrality или просто net neutrality) е принцип, касаещ работата на интернет доставчиците, според който интернет скоростта към определени уебсайтове не бива да се манипулира и те нямат право да я ограничават или да блокират сайтове и/или услуги в киберпространството. Принципът гарантира, че доставчикът няма да дава приоритет на уебтрафика за едни уебсайтове за сметка на други. Според много онлайн теоретици мрежовата неутралност трябва да се третира като основно човешко право. Премахването ѝ позволява на доставчиците да налагат свои и често пъти изкуствени ограничения на това, как консумираме съдържание онлайн. Представете си например, че YouTube клипчетата се зареждат моментално, а видеото от стрийминга на Netflix се бави с минути – но не по вина на сървърите на двете платформи, а на вашия доставчик.

Защо изобщо мислим по този въпрос? Причината, разбира се, се крие в изключителните темпове на развитие на интернет пространството. През 2007 г. по-голямата част от интернет се разпространява от 30 000 блока сървъри, но само две години по-късно половината от обмена на данни в интернет се осъществява от 150 000 блока сървъри. Днес трафикът през световноизвестни сайтове като YouTube и Facebook многократно надхвърля тези измерения. С други думи стотици милиони хора в Съединените щати и милиарди потребители по цял свят ползват интернет ежедневно за най-различни неща. Достъпът, скоростта и стабилността на връзката не са просто лукс или забавление в свободното време, а изключително важен елемент от модерния живот. И не сме съвсем сигурни как точно да го регулираме.

Както обикновено, истината е по средата

Днес интернет доставчиците използват различни инструменти за осигуряване на сигурност и стабилност на своите комуникационни мрежи и контролирането на предаваната по тях информация. Управлението на трафика е от съществено значение и за доставката на чувствителна спрямо времето информация, като новини, финансови резултати, интернет телевизия и други услуги, които вървят в реално време. Същото се отнася и за видеоконферентна връзка, при която може да се наложи приоритизиране на трафика за да се гарантира високо качество на услугата.

Съществува обаче фин баланс между необходимостта да бъде осигурен отворен интернет и правилното използване на инструментите за управление на трафика. Осъществяването на този баланс представлява предизвикателство за регулаторите и доставчиците не само в Съединените щати, а навсякъде по света, където интернет инфраструктурата е достатъчно развита, че да участва пълноценно в ежедневието.

Привържениците на принципа смятат, че така се постига равноправие между различните уебсайтове и услуги в интернет. Интернет доставчиците обаче не го одобряват, защото, ако имат възможността да контролират трафика, ще могат да намаляват скоростта при услуги и уебсайтове, които консумират по-малък трафик като обем и време за прехвърляне, като например електронна поща, за сметка на по-натоварващи уебсайтове. Според тях, подобен подход е все по-необходим, особено с нарастващото използване на смартфони и мобилен интернет, което води до претоварване на мобилните интернет мрежи в някои части на САЩ.

Най-големите притеснения обаче са, че пренебрегването на мрежовата неутралност може да наложи практиката големите телекоми да се споразумяват с интернет компании и срещу заплащане да отварят т.нар. скоростна линия само за тях. Така се създава нелоялна конкуренция в интернет пространството, особено ако гиганти като Google пуснат например онлайн телевизия и си осигурят високоскоростна връзка за сметка на конкурентите им.

Как стоят нещата в Европа?

Темата е широко обсъждана и в Европа. През октомври 2016 г., след две години преговори, Европейският парламент гласува нови правила, по които бе достигнато предварително съгласие по въпросите на мрежовата неутралност с правителствата на страните от ЕС. Правилата предвиждат възможността да бъдат предлагани специализирани услуги както на крайни потребители, така и на компании, които са склонни да платят повече за получаването на предимство в онлайн трафика. Според текста обаче тези платени услуги не могат да бъдат предлагани, ако ограничават трафика и скоростта за другите потребители и сайтове. Приоритет може да бъде даван например при прехвърляне на важни здравни данни, при провеждане на хирургически операции от разстояние, за управлението на автономни коли без шофьор и за предотвратяване на терористични нападения. Някои интернет доставчици, особено мобилни оператори, имат практиката да не включват ползването на определени приложения в изчисляването на ползвания от потребителите трафик. Това означава, че на практика тези приложения или услуги излизат безплатно на потребителите, което им дава предимство пред останалите уебсайтове и услуги. Парламентът дава свобода на националните регулатори, които ще следят за прилагането на правилата, да решат дали тази практика да бъде позволена в съответната страна или не.

В България за спазването на мрежовата неутралност следи Комисията за регулиране на съобщенията. Тя ежегодно публикува доклад относно своите наблюдения и направените констатации във връзка с изпълнението на разпоредбите на ЕС. Последният публично достъпен такъв доклад заключава, че не е установено някое предприятие да налага ограничение на видовете ползвани устройства от крайните потребители. Комисията счита още, че предоставянето на оптимизирани услуги не влошава качеството на услугата достъп до интернет.

Оттук накъде?

Вотът сега не е последната стъпка. Демократите в САЩ са категорични, че ще търсят начин за обжалване на решението или намиране на нов начин за подновяване на дискусията. Сред защитниците на равноправието в мрежата е самият ѝ създател – сър Тим Бърнърс-Лий. Той отдавна предупреждава, че правителства и корпорации искат да озаптят и контролират интернет. По всякакви начини. През 2015 г. Бърнърс-Лий дори поиска създаването на закон, който да гарантира поверителността на гражданите на мрежата и да запази интернет независим. Той призова за създаването на Магна харта за интернет. По аналогия с Великата харта на свободите, подписана от английския крал Джон Безземни през 1215 г., с която се гарантират и защитават правата и интересите на феодалната аристокрация, бароните и гражданите от действията на представителите на кралската власт.

Днес идеята на учения е да се създаде такава Велика харта на свободите на хората в мрежата, за да бъдат защитени те от правителствата и от корпорациите. Сър Тим Бърнърс-Лий настоява в „писането” на хартата да участват потребителите. Основните принципи в нея ще са защитата на поверителността, неутралността на интернет, свободата на словото, лесния достъп до информацията и диверсифицирана инфраструктура за доставка. Все неща, които сякаш всекидневно стават все по-недостъпни за потребителите.

Корпорациите, настояващи за приоритизирането на мрежата, отбелязват, че ако могат да контролират трафика, ще могат да подобрят качеството на услугите в името на потребителите. Те дават пример с намаляването на скоростта на по-малките като обем и време за прехвърляне операции и уебсайтове, като електронна поща, и отворят място за по-натоварващите. До известна степен този аргумент има покритие, тъй като напоследък в САЩ, заради навлизането на смартфоните и таблетите, интернетът в някои райони на страната е твърде претоварен и скоростта е под всякаква критика.

Защитниците на неутралитета, сред които са доста големи имена от технологичния свят, обаче виждат в ограничаването на скоростта от доставчиците възможност за цензуриране и за нелоялна конкуренция. Големите телекоми биха могли да се споразумяват с интернет компаниите и срещу заплащане да отварят т.нар. скоростна линия само за тях.

В миналото експертите в сферата на медиите неведнъж предупреждаваха, че големите корпорации са една от най-големите опасности за демокрацията и свободата на словото. Днес доставчиците на интернет услуги, които лобират срещу неутралността на мрежата, за мнозина са олицетворение на същата тази заплаха. В същия момент, социалните медийни платформи и други големи интернет компании пък могат да се превърнат в последната надежда, че смятаната от мнозина за изключително важна регулация за мрежова неутралност все пак има бъдеще под някаква форма. Едно е сигурно - спорът за това кой регулира интернет трафика далеч не е приключил.

Оцени:
Рейтинг: 5
Най-четени
Всички

Ето как сензацията Fortnite за малко да не види бял свят

24 | 16.06.2019
Още от HiComment

Explore Bulgaria Пловдив – приключение в Града под тепетата

62 | 04.06.2019