„На чужд гръб и сто тояги са малко.“ През последните няколко месеца всички имахме възможност да се убедим в правотата на тази максима. При това лично. Първо, след тоталния срив в системата на Търговския регистър (за който така и не стана ясно дали е плод на злоумишлени действия или просто на немарливост) и сега, преди броени дни, след масираната хакерска атака, довела до изтичането на огромно количество лични данни от базите на Националната агенция за приходите.

Вижте още: Данните на над 49 млн. Instagram инфлуенсъри изтекоха онлайн

Когато засяга всеки един от нас, повече или по-малко лично, един такъв „лийк“ (изтичане на информация) обикновено се възприема като нещо „възмутително“, „недопустимо“ и „престъпно“. Когато обаче е просто част от ежедневния информационен бюлетин и се случва някъде извън пределите на милата ни татковина, е просто „новина“.

Истината обаче е, че само за последните няколко години светът беше буквално разтърсен от не един и два подобни пробива, довели до опубличаването на информационни масиви, които иначе би следвало да са с двоен и троен гриф „Строго секретно“.

Това, разбира се, не омаловажава скандалния характер на теча от НАП, но не ни прави и изключение. Всъщност с оглед на пословично ниското ниво на сигурност в българските държавни институции, което е отдавна документиран факт, цяло чудо е, че на хакерите им отне толкова време, преди да стигнат и до нас.
Но както казват – нещастието обичало компания и в този ред на мисли ето ви кратък списък на най-големите лийкове, които разтърсиха света през последните няколко години и до голяма степен промениха посоката на най-новата му история.

Едуард Сноудън

Разбира се, няма как да не започнем с името, което днес на практика е синоним на „изтичане на строго секретна информация“. Бившият сътрудник на щатската NSA (Национална агенция за сигурност) през 2013 буквално шокира света с разкритията си за широкомащабната програма на американското правителство за следене на гражданите на собствената му страна.

Нещо повече – оказва се, че системи като станалата печално известна PRISM се разпростират далеч извън пределите на САЩ и са свързани с шпиониране на лидери на чужди държави, в това число и съюзници на Америка.

Въпреки огромния международен отзвук след разкритията на Сноудън те не доведоха до очаквания драматичен ефект и качествена промяна в политиката на американските тайни служби по отношение на шпионажа, събирането на лична информация и подслушването на телефонни разговори, комуникация в социални мрежи и други.

Лийкът от Vault 7 на ЦРУ

Едно от „най-пресните“ изтичания на скандална информация до голяма степен отново е свързано с разкритията на Сноудън. През 2017 благодарение на лийк от секретното звено на ЦРУ, известно като Vault 7 („Трезор 7“), стават ясни мащабите на възможностите на американското правителство за проследяване и проникване във всевъзможни електронни устройства – от смартфони и умни телевизори до приложения за комуникация в социални мрежи като WhatsApp.

Изтеклите документи показват как вградените в подобни дивайси камери и микрофони могат да бъдат активирани дистанционно, както и разкриват, че използваните за целта технологии са плод на съвместни разработки между ЦРУ и Британските секретни служби.

„Косвени“ жертви

През 2010 превърналият се днес в институция сайт WikiLeaks публикува хиляди секретни документи на американската армия, касаещи войните в Ирак и Афганистан. Сред най-скандалните е видеозапис от камерата на боен хеликоптер Apache, обстрелващ група от 12 души, двама от които са служители на информационната агенция Reuters.

Впоследствие на Джулиан Асанж (основателят на WikiLeaks) и на Челси Менинг (служителката, отговорна за теча на секретни данни) са повдигнати тежки обвинения. По-късно Менинг е осъдена на 35 години лишаване от свобода, но след 7 години във военен затвор все пак бе помилвана от президента Барак Обама и е пусната на свобода през май 2017.

Асанж дълго време се укрива в британското посолство на Еквадор. През април тази година обаче статутът му на преследван по политически причини бе отменен и той беше арестуван. В момента е задържан в лондонски затвор, а срещу него все още се водят дела.

Мейлите на Хилъри

Една от вероятните причини Президентът на САЩ да се казва Тръмп, а не Клинтън, е публикуваната от WikiLeaks електронна кореспонденция на кандидата за поста от Демократичната партия Хилъри Клинтън. От тях става явно, че тя активно е работила за отстраняването на основния ѝ конкурент за номинацията – сенатора Бърни Сандърс. Измежду използваните методи са някои наистина подли тактики, в това число и използването срещу Сандърс на факта, че той е с еврейски корени и вяра.

Досиетата от Панама

Един от първите големи лийкове в последно време, които получиха сериозен отзвук и у нас, касаят огромно количество документи, изтекли от архивите на Масак Фонсека – четвъртата по големина офшорна адвокатска компания в света. В тях се споменават имената на огромно количество добре известни политици от десетки държави, както и информация за това, как те са използвали услугите на фирмата за укриване на огромни доходи (за законността на които все още се спори).

Сред имената в Панамските досиета фигурират тези на бившия британски премиер Дейвид Камерън, президента и премиера на Русия Владимир Путин и още 143 влиятелни политици, в това число и 11 държавни глави.

„Покушението“ над Ким Чен Ун

През 2014 не друг, а филмовата компания Sony Pictures признава за масивен хак, довел до огромно изтичане на данни, в това число чувствителна информация за заплати на изпълнителни директори, лична и бизнес кореспонденция както и... няколко все още неизлезли кинопродукции.

Малко след инцидента групата, поела отговорност за атаката, наричаща се Guardians of Peace („Пазители на мира“), настоява Sony да не излъчват филма The Interview – комедийна история, която разказва за измислен сценарий за покушение над лидера на Северна Корея – Ким Чен Ун.

Това дава основания на редица анализатори да смятат, че става дума за операция на корейските секретни служби, специализирани в кибератаки. Широко известен факт е, че Северна Корея е една от държавите, инвестиращи най-сериозно в разнообразни средства за водене на кибервойна, и е една от най-добре подготвените нации в света в подобен вид бойни действия.

Атаката в крайна сметка има успех – Sony изтеглят филма от киносалоните, – още повече, че хакерската група заплашва и с последващи терористични атаки над залите, в които евентуално ще се прожектира филмът.

Въпреки това The Intrerview излиза в дигитален формат и има огромен успех. Разбира се, така и не става ясно дали зад атаката стоят наистина севернокорейските секретни служби.

И това не е всичко...

Разбира се, това е само скромна, малка част от информационните скандали, които, откровено казано, през последните няколко години са буквално ежедневие в световен мащаб.

Достатъчно е да отворите WikiLeaks или да хвърлите едно око на този списък в Wikipedia, за да се убедите, че картината всъщност никак не е розова. Сред пострадалите са организации и правителства, които на теория могат да се похвалят със значително по-високо ниво на защита и сигурност от нашите държавни учреждения – в това число комуникационни компании, издатели на кредитни карти, банки, разузнавателни агенции, министерства.

Това, естествено, не е оправдание за предизвикалия доста бурни реакции скандал с пробива в НАП, но в същото време е мрачно доказателство, че всъщност абсолютна сигурност не съществува. И те кара да се замислиш – дали пък хактивистите не са прави, като казват, че най-сигурният начин да се опазят тайните е... просто да няма тайни.

Най-четени
Всички

Изтече дизайнът на PlayStation 5. Разработчик на Codemasters го потвърди (СНИМКИ)

200 | 22.08.2019
Още от Tech

Android по стъпките на Windows?

20 | Преди 18 ч.