Мислите се за умни? Поредица от изследвания с участието на представители на животинското царство разкрива, че много от нещата, които хората умеят, другите същества също го могат. Понякога дори много по-добре.

За да проверят естеството на интелигентността, учените изследват уменията на животните и сравняват как мислят различните видове. Еднo шимпанзе и един гарван разбират причинно-следствената връзка, но едното има голям набръчкан мозък, подобен на нашия, а другият има гладка топка от сиви клетки, която може да се побере в супена лъжица. Разглеждайки как две същества с радикално различни мозъчни системи решават една и съща задача, се хвърля светлина върху най-мрачната мистерия на науката за мозъка: как глобусът неврони генерира разум.

Подобни проучвания идват в най-точното време. С навлизането на изкуствения интелект в ежедневието ние сме загрижени за това, какво ще се случи и как ще се промени животът ни. Изследванията на когнитивните способности на някои животни показват, че се безпокоим излишно: оказва се, че вече сме делили планетата с превъзходна интелигентност.

Гарванова логика

Птичият мозък е толкова малък и привидно прост, че хората отдавна приемат тези създания за глупави. (Вярно е, някои се блъскат в прозорците). Но Ники Клейтън, професор по сравнителни когнитивни умения в университета в Кеймбридж, открива неподозирани умения в представителите на семейство Вранови - врани, сойки и гарвани. В едно проучване тя изправя птици и деца едни срещу други, а задачата е разшифроването на причинно-следствена връзка: лакомство или играчка плава по вода във висока тясна тръба, в която могат да бръкнат човки или малки пръсти. Сойката бързо осъзнава, че пускането на камъчета в тръбата повишава нивото на водата и придвижва храната към нея. За разлика от нея децата се нуждаят от повече време, за да го разберат.

Въпросът не е, че сойката или гарванът са като 8-годишно дете. “Не е това изводът”, казва Клейтън. “Враната не ходи на училище; тя няма ръце; не говори.” Това, което разбираме, е, че птичият мозък, отделен от нас с 300 милиона години еволюция, прави същите изчисления, които правим и ние. Мозъците на двата вида са като Mac и PC: различна архитектура, подобни функции. Разбирането как това различно програмиране може да доведе до същите резултати, ще разкрие общото между нас. И би помогнало да разберем нещо и за самата интелигентност.

Примати срещу хора

Те не са просто умалена версия на хората. Въпреки че шимпанзетата изпитват трудности да учат език, те имат талант за пространствено мислене. По време на изследване през 2007 г. са проведени 16 когнитивни теста със стотици шимпанзета, орангутани и малки деца. Проверени са способности като разбиране как предметите се движат в пространството, разбиране на причинно-следствената връзка и съвместно общуване. Децата изпреварват приматите в комуникационните тестове, като например сочат нещо, за да привлекат вниманието към него. Но шимпанзетата се справят по-добре с инструментите и излизат първенци в тестовете за пространствено мислене.

“Те разбират физическите свойства на света по един гъвкав начин”, казва Евън Маклийн, директор на Центъра за познаване на кучешката умения в Университета в Аризона, който също изучава познанията на приматите. Друго изследване пък показва, че шимпанзетата могат да запомнят поредицата числа, които се появяват на екрана, по-бързо от хората, което предполага, че те могат да разбират пространството по начини, по които ние не можем.

Тайната експертиза на пчелите

Знаещите хора обикновено преценяват способностите си точно, но некомпетентните редовно надценяват уменията си. Този прекалено познат бъг в нашата психология се нарича ефект на Дънинг-Kрюгер. Това е провал на метакогнификацията: способността да преценим какво знаем и какво не.

Изследванията показват, че пчелите не страдат от този недостатък. В неотдавнашен експеримент, ръководен от Андрю Барон, доцент по биология в Университета в Макарай, Австралия, изследователите обучават медоносните пчели да могат да различават, когато една от две хоризонтални линии е над или под другата. Правилният отговор им носи награда захарен сироп, а грешката - горчива течност. При един от опитите Барон поставя линиите една до друга, така че правилният отговор се оказва невъзможен. Каква е реакцията на пчелите - много от тях отлитат, преценявайки, че не знаят достатъчно, за да получат “наградата”.

Загадката е как те стигат до такова заключение с малкото налични и развити способности. Една пчела може бързо да запомни местата на най-добрите цветя и най-бързите полетни пътеки до тях, но има само 1 милион неврона. За да разбере този минималистичен мозък, групата на Барън работи върху изграждането на пчелни мозъчни модели, като идеята е да се тества колко добре функционира техният виртуален мозък.

Мозък на една ръка разстояние

Октоподите и сепиите разпределят мозъчните си клетки в своите пихтиести тела; техните пипала съдържат до 3/5 от всичките неврони и могат да извършват някои действия сами. Ако отрежете няколко пипала (моля, не го правете), отстранените крайници ще продължат да се движат в продължение на около час. Те очевидно се разпознават: живите пипала няма да ги уловят, така както биха хванали някоя рибка. Освен това октоподът използва своето тяло-мозък, за да променя цвета и шарката на кожата си и да се слее с морския пейзаж.

Изследванията на тези чувствителни същества с кратък жизнен път са малко, но тази способност изглежда е частично ръководена подсъзнателно: ловните сепии разпръскват мастилена течност, за да се защитят от плячка, а мъжкият може да се престори на женска, за да избегне конкуренцията при ухажването на партньор. Тези любопитни зверове са по-тясно свързани с мидите, отколкото с птиците или маймуните, но въпреки това могат да разгадават пъзели, да решават задачи, да мислят гъвкаво и дори да играят. Всичко това предполага, че колкото и да сме умни, животинските гении отдавна са сред нас.

Господари на мултитаскинга

Гълъбите може да не са толкова ефективни при разнасянето на писма, но когато става дума за мултитаскинг, уменията им буквално са свръхчовешки. Неврологът Сара Лецнер от университета в Рур, Германия, изправя човек срещу птица в един невероятен опит: обектите на изследване извършват повтаряща се дейност - писане на машина или чукане с човка, - която в случаен момент бива прекъсната със сигнал, след което те трябва да започнат да правят нещо друго или веднага, или след 300 милисекунди. Когато в теста няма закъснение, хората и гълъбите са на едно ниво. Но с вградената пауза гълъбите реагират с 200 милисекунди по-бързо от хората. “Честно казано, това беше неочаквано”, споделя Лезнер. Учените предполагат, че нервните сигнали пътуват на толкова къси разстояния между плътно натрупаните клетки в малките черепи на птиците, че инструкциите пристигат по-бързо.

Човешката страна на кучетата

Чейсър, известното куче от порода бордър коли, е научило повече от 1000 думи и дори основна граматика. Е ли Чейсър едно много умно куче? Безспорно. Но всички кучета притежават изключителни дарби за социална комуникация, подобна на човешката, която е и отправната точка за езика.

Наскоро изследователят от Университета в Аризона Евън Маклийн проведе опити с 552 кучета, подобни на изследването на примати и малки деца от 2007 г. Оказва се, че кучетата не могат да следят скритите предмети, както приматите правят. Но с лекота преминават социални тестове, като например да търсят, следват, откриват и сочат към човек. По тези показатели “кучетата изглеждат по-хуманни от нечовешките маймуни”, казва Маклийн. Това може да се окаже по-добър експериментален модел за учените, които се опитват да разберат нашата социална природа.

Но защо кучетата стават повече като нас, отколкото маймуните? “Опитомяването вероятно е възпитало тези свръхсоциални способности”, казва Маклийн. Но трябва да отбележим, че глутница вълци също си сътрудничат за лов и отглеждане на малките си.

Червеногръдките знаят как да угодят на своя партньор

Както добре знаят бракоразводните адвокати, хората не се справят особено добре с това да открият какво прави другия партньор щастлив. Но това не е проблем за новозеландската червеногръдка. Подобно на нас, тези птици ценят разнообразието. След няколко молеца на една червеногръдка ѝ се дояжда хранителен червей. И подобно на хората, тези птици понякога предлагат по някое лакомство на своя любим.

За разлика от нас птиците го правят както трябва. През 2017 г. професорът в университета в Кеймбридж Ники Клейтън установява, че когато женската изяде няколко восъчни червея, нейният партньор предугажда това, което би искала да хапне след това. Той би могъл да отгатне това дори без да я вижда как яде. Изглежда, че мъжкият лесно може да разчете поведението ѝ, за да разбере какво иска. А дали птиците могат да дават брачни съвети, понастоящем не е обект на изследване.

Оцени:
Рейтинг: 5
Още от HiEnd

Това е проектът на Китай за база на Марс

17 | 15.10.2018