Новите епизоди на иновативната поредица на National Geographic, "Марс", са още от същото, но добавят достатъчно новости, които да ни накарат да гледаме с интерес и да попълваме личните си марсиански дневници с полезна информация за предстоящата колонизация на Червената планета.

Добрите новини са лесни – вторият сезон на "Марс" е лесно различим като пълнокръвен наследник на Сезон 1. И то не само заради участието на Рон Хауърд (като основно име сред продуцентите) и Еверардо Гут (като режисьор на част от сериите). Въпреки сериозното забавяне новите епизоди са точно това, което феновете могат да очакват, а и точно онова, което жадуваме да гледаме и дискутираме покрай последните новини, свързани с амбициозната програма на Илън Мъск и неговата компания SpaceX за достигане, колонизиране, а впоследствие – и пълна промяна на Марс.

Докато първият сезон се концентрираше върху така близката до нашето съзнание мисия за физическото достигане и стъпване на Марс, Сезон 2 ни пренася няколко години по-късно. Дедал се е приземил успешно и неговият екипаж е започнал да развива успешно първата марсианска колония.

Червената планета все още е заплаха. Въпреки героичния взор и решителност на командира на мисията Хана Сеунг (южнокорейската актриса и певица Джихае) Марс действа както си знае – „не можеш да насилваш планетата, с нея трябва да действаш внимателно, без да забравяш какво изисква тя от теб”. Като проблем на първата човешка мисия все по-ясно се очертава и изолацията. Въпреки възможната връзка с близки и семейство (не толкова бърза, колкото на мобилния телефон, но не и толкова различна от тази на норвежките работници на нефтените платформи), участниците в подобни мисии понасят по-лесно или по-трудно отдалечеността от познатите гледки и ситуации. 

Много по-лошото обаче е друго. Когато командирът на мисията Хана Сеунг казва „Не сме сами”, няма предвид зелени човечета. На Марс има други хора. Оказва се, че новите посетители на Червената планета не са приятели и партньори. Всъщност са досадни конкуренти, които искат всичко и не дават нищо. С други думи – могат да бъдат далеч по-зловещи от всички инопланетяни.

Всъщност Сезон 2 на Марс е съсредоточен тъкмо върху това – човешките страхове, човешките предразсъдъци, алчност, морал, неморалност, злоба и страх, но пренесени в една нетрадиционна среда като Червената планета.

Продължавайки линията на около 50/50 разделение между документалистика и фикция, сериалът се задържа някъде по средата между правдивото и преиграното. Без съмнение интересен, сериалът доста често издиша в чисто кинематографичните сай-фай части. Това обаче не ни пречи да чакаме следващите епизоди с нещо като трепет. 

Анимацията върши своята работа, актьорите се стараят, а наративът е достатъчен, за да сме доволни и да изпадаме в среднощни дискусии за SpaceX, колонизацията на Марс и тераформирането на планетата. Което прави и сериалът – в новите епизоди има смърт, екология, конфликти, космическо право, морал и трудни решения, аналогично на всяка заплетена ситуация тук, на Земята.

Встрани от някои забележки към актьорското майсторство и сюжета силно съжаляваме, че саундтракът на Сезон 2 не е бил в ръцете на гигантите Ник Кейв и Уорън Елис, които се справиха толкова силно с първите епизоди. Разбира се, отговорният за новата музика Брайън Рицел не е случаен (работил е над всичко от "Изгубени в превода" до "Американски богове"), но музиката му, уви, не може да се сравнява с тази на Кейв и Елис.

10 мисии, които ни приближиха до Марс

---

Живот на Марс – 5 причини „за“ и 5 „против“

---

Реалност или утопия. Може ли Илон Мъск да ни отведе на Марс?

Оцени:
Рейтинг: 5
Тагове:
Най-четени
Всички

Кои от вас спечелиха големите награди от гласуването в годишната класация на HiComm

29 | 12.12.2018
Още от Play

Project CARS 3 се отправя към пистата

0 | Преди 11 ч.