Още от първите минути с новата Injustice 2 ми става ясно, че тя е игра на NetherRealm Studios и грешка не може да има. Откакто студиото преоткри себе си с Mortal Kombat през 2011 г., всички негови заглавия следват една добре отъпкана пътека: 2D бойна игра с оплетена история и колкото може повече познати персонажи, с които да мерите сили с приятели и непознати.

Такава беше Injustice: Gods Among Us, такава бе Mortal Kombat X и сега тенденцията продължава с Injustice 2. Лошото обаче е, че под безспорно красивата и лъскава външност на играта най-новият проект на NetherRealm Studios крие някои противоречиви механики и успешната формула този път не изглежда толкова убедителна.

Нещичко за историята, защото има и такава

Един от тънките моменти при ревюто на бойна игра безспорно е нейната история. Ако кажеш, че кампанията е невероятна и добре изпипана, сигурно няма да те вземат насериозно - нали това е бойна игра? Но пък ако я критикуваш, като разпокъсана и лошо сглобена, веднага ще чуеш в отговор "Каква история искаш тук, нали това е бойна игра". В името на вас, читателите, ще поема риска и ще го кажа - историята в Injustice 2 е доста слаба. Опитът за нещо различно и потенциално интересно, което да свързва отделните битки, е похвален, но изпълнението е посредствено. Историята в Injustice 2 започва няколко години след събитията от първата игра, когато Superman е в затвора заради деструктивното си поведение. Компания в своеобразното изгнание му правят и няколко други бивши герои като Flash, решили да качат костюмите си в гардероба завинаги. Нещата обаче се променят, когато Brainiac решава да нападне Земята.

За съжаление диалозите често са нелепи и причините за много от битките са посочени чрез комична размяна на реплики. По същия начин, след като преди това десет минути са се били до спукване, героите си говорят толкова невинно, все едно си пият заедно следобедното кафе. Новото в играта е способността да се повлияе на историята чрез вземане на решения на отделни етапи от кампанията, въпреки че по същество те се свеждат до избора на това кой супергерой ще се бие с врага. Битките са солта на тази игра, но ако ще се опитваш да ги вържеш в по-сериозна и мрачна история, добре ще е да положиш повече усилия. В момента сценарият на Injustice 2 просто изглежда като едно мързеливо отбиване на номера. Сюжетът в крайна сметка се разделя в две отделни линии (като и двете си струват да се изиграят) и за щастие историята е разделена на глави, така че няма да трябва да повтаряте всичко отново, за да видите другия край.

Разкази в картинки, но като истински

Това, което поне частично спасява соловата кампанията, е начинът, по който изглеждат героите. Да, освен за интересни истории бойните игри по принцип не са еталон и за графика, но чисто визуално в Injustice 2 са положени доста усилия и това си личи. Лицата на всички персонажи сякаш оживяват, напук на това, което BioWare (не) направи в Mass Effect: Andromeda. Дори движението на най-дребните мускули е реалистично, а отличната визия се допълва от светлинните ефекти, които преливат и създават красиви пейзажни сцени и фонове за битките.

По отношение на геймплея соло режимът се развива точно като своя предшественик. Сцените преливат в битки много гладко и създават усещането, че гледате някаква интерактивна история. Битките са все така атрактивни, а появата на нови персонажи като Swamp Thing и Atrocitus е приятно допълнение, което всички фенове на комиксите на DC ще оценят. Всъщност играта се опира доста на съществуващата комикс поредица Brainiac на Джеф Джонс, която вече бе адаптирана в анимационен сериал. Всеки герой идва с голямо разнообразие от комбинации, специални способности, персонални умения и супер атаки. Освен всичко, което всеки герой може да направи, има и атаки, които използват различни предмети и дадености в околната среда, както и преходи между отделните арени. Бойната система е много по-гъвкава от предишните игри на NetherRealm и е забавна, брутална и ще имате много за учене и овладяване, докато станете нейни майстори. Кампанията не продължава дълго и може да изиграете 12-те глави за някъде между 3 и 5 часа.

Бойно RPG: за и против

Най-голямата новост е наличието на т.нар. gears система. Внасяйки ролеви елемент, тази система позволява да оборудвате героите си с различна екипировка, която им помага за повишаване на уменията. Системата е проста, особено на фона на по-комплексни игри, но въвеждането ѝ точно тук е интересно и тя има потенциала да кара играчите да се връщат отново и отново, търсейки по-добри предмети за бойците си. Големият проблем с тази механика е морален. Бойните игри по традиция възнаграждават индивидуалните умения. Бясното блъскане на бутоните на контролера няма да ви доведе до никъде и същото би трябвало да важи за допълнителната екипировка. За разлика от For Honor, тук системата не е опорочена от микротранзакции, така че тя не е нечестна сама по себе си. Въпросът е дали не е излишна, тъй като със сигурност любителите на "чистите" битки ще възроптаят срещу нея. Нерядко се случва така, че ако всичко останало е равно, човекът с по-добро оборудване ще спечели просто защото има по-добри статистики. В този смисъл бих могъл да оправдая решението с това, че така геймърите имат стимул да играят по-дълго и да трупат по-добри предмети, но също толкова лесно мога и да кажа "Майната му" и да оставя контролера завинаги.

Допълващ като съдържание е Multiverse режимът, който заменя подобните Arcade и Challenge режими от предни заглавия на NetherRealm. Тук ще срещнете поредица от постоянни и динамични предизвикателства, които предлагат различни варианти за схватки и за печелене на въпросната екипировка. Добавете и ежедневните предизвикателства и това означава, че винаги ще има какво да правите, когато пуснете играта. За разлика от Street Fighter V, която месеци наред бе невероятно постна, в Injustice 2 на геймърите няма да се налага да се чудят с какво да се занимават.

Очевидно е, че момчетата от NetherRealm Studios са талантлива група, която знае как се правят добри бойни игри. С Injustice 2 те отново са създали солидно ядро, което крие особена техническа дълбочина, при това на фона на завидно реалистична графика, вдигаща летвата за това, как трябва да изглеждат игрите от жанра. За съжаление плодовете на техния труд са донякъде помрачени от мързелива и набързо скалъпена история и ролева система, която тотално противоречи на това, как трябва да се играят този тип игри. Всичко това прави Injustice 2 едно особено заглавие, което вероятно ще се понрави на широк кръг геймъри, особено ако си падате по рисуваните разкази на DC, но в същото време ще отблъсне онези, които държат на техническия геймплей, който отличава обикновените играчи от истинските майстори.

Най-четени
Всички

Операционната система на Huawei с име за Европа. Ще бъде по-бърза от Android

292 | 14.07.2019
Още от Play

Идва ли краят на battle royale истерията? Сухите цифри са безмилостни

13 | 14.07.2019