Бяха минали 10 минути, преди да усетя, че стискам облегалките на стола в киното. Забелязах по изтръпването на пръстите, че може би е време да спра – а после удивено си направих мислено забележка, че може би съм отишла да гледам този филм настроена прекалено... лежерно. „Мисията невъзможна: Разпад“ е най-тоталният екшън филм, който ще гледате това лято. И въпреки че обичам екшъни, още сега трябва да призная, че не съм от истински запалените фенове на франчайза. Въпреки това знаех, че това е шестият филм от поредицата с Том Круз, че е първият от тях, който ще бъде пуснат в RealD 3D и в ограничен брой кина в IMAX. Това, което не знаех, беше тоталното обсебване, което лентата предизвика у мен за всичките си 147 минути продължителност – нито че през следващата седмица критици и фенове щяха да избухнат в одобрителни оценки, наричайки го „най-добрия филм от поредицата“ с „най-добрата роля на Том Круз“ до момента. Не мога да отрека, че Итън Хънт оставя в теб странен привкус на удивление и кънтящ въпрос: „Абе, този човек ли е?!“, а развръзките в историята (повече от една, повече от две и три) буквално ме караха да искам да се кача в апаратната и да питам дали могат отново да пуснат дадена сцена и да я гледам пак, когато вече знам за какво става дума. Трябва да знаете, че... не може. Ето какво обаче можете да очаквате от „Мисията невъзможна: Разпад“, независимо дали сте заклети фенове от 1996 насам като повечето хора от обкръжението ми – или сега за пръв път навлизате по-сериозно във фенстването като мен.

По-надолу ще намерите частични, но не големи спойлери за сюжета на "Мисията невъзможна: Разпад".

Летвата се вдига

Това е вторият филм от франчайза, който ще бъде изпод сценария и режисурата на Кристофър Маккуори – единственият „повторил“ тази си роля в поредицата. Предишният филм – „Мисията невъзможна: Престъпна нация“, отново беше начело с него. Това, което може да се заяви със сигурност, е, че тук летвата се вдига и МакKуори със сигурност надминава себе си в създаването на екшън, който е съвкупност от вълнение, невероятни обрати и брутални по мащаба си каскади. И от първият момент си личи защо мисията на Итън Хънт си заслужава да бъде видяна отблизо и този път. А още по-шокиращото е до каква степен този герой си е ... същият. Да напомня, че първият филм излиза преди 22 години, а Том Круз понастоящем е на 56. Напомням го, защото има огромен шанс да го забравите много пъти по време на филма. И всяко припомняне извиква усмивка на възхищение след поредната зашеметяваща каскада, която актьорът изпълнява сам.

Откъм сюжет, имаме познатата формула: Итън, в ролята си на правителствен агент, получава задача (която „може да откаже“, но всички знаем, че няма да го направи) да се намеси след кражбата на три плутониеви глави, които са попаднали в ръцете на Апостолите. Последните са организация, която е съставена от „останките“ от Синдиката от предишния филм и планират с плутония да превърнат няколко религиозни точки в света (Ватикана, Йерусалим и Мека) в пушещи останки след атомна атака. Има обаче и друг важен момент: докато Хънт се опитва да открие плутония, той се оказва в схема, в която трябва да го замени за Соломон Лейн (в ролята Шон Харис), който може би си спомняте като терористът, уловен от Хънт в „Престъпна нация“. Приятна нотка придават и непрекъснатите кошмари на Хънт, съдържащи проблясъци от миналото – сватбата му, лицето на жена му Джулия и самият Лейн.

Схемата на самата мисия е доста сложна, а сцените, в които има огромен шанс да загризете някой нокът – безбройни. Екранното присъствие на Круз е подкрепено много силно от екипът на героя му, съставен от Лутър (Винг Реймс) и Бенджи (Саймън Пег), които внасят моментни, но не прекалено чести комедийни нотки в развитието на историята. Там са  Ерика Слоун (Анджела Басет) и – разбира се – Хенри Кавил, който макар да ни е трудно да видим като друго освен Супермен, се справя прекрасно с ролята на агент Уокър от ЦРУ, който е прикрепен към Хънт, за да му помага... но и да го убие, ако се налага. И разбира се, понеже нейното присъствие беше достатъчно акцентирано, не мога да не спомена така наречената Бяла вдовица – брокер на криминалния свят, която е замесена в мисията на Хънт повече от необходимото. Обратите пък – които са наистина много – може би няма да са ви супер изненадващи, но начинът, по който ще бъдат разкрити, със сигурност е.

Женското присъствие е силно

Вече споменах Анджела Басет, актрисата с каменното „покер“ лице, на което всеки може да завиди, и Бялата вдовица изиграна от Ванеса Кърби с идеално, кадифено присъствие, което може да те раздразни и увлече едновременно. Освен тях, женското присъствие е подкрепено от Ребека Фъргюсън – актриса, позната на мнозина от емблематичната си роля в „Бялата кралица“. Тук тя е в ролята на Илса Фауст, бившата агентка на MI6, която „има история“ с Хънт... и с Лейн. Раздвижването на динамиката между главния герой в екшъна и мацката, с която той уж трябва да влезе в комбина, е много добро – тук наистина не знаеш какво можеш да очакваш, защото нещата са нетипични. За разлика от предишни филми от франчайза, където предвидимостта понякога следваше отношенията на Хънт и жените в живота му, тук има няколко „уау“ момента, които много ще ви харесат. Илса успява и да изпъкне сама във филма, не само да присъства в сянката на Хънт, но това в никакъв случай не се случва натрапчиво или дразнещо.

Тук, разбира се, трябва да се отбележи и че нито един перфектен подбор на актьори във филм няма да е достатъчен, ако липсва режисурата, която да задвижи колелото на екшъна така, че да не можем да откъснем очи от екрана. И точно това получаваме. Безумното напрежение се разсейва в много кратки моменти (в които обаче не се отпускайте, защото трябва да внимавате много какво се случва) и най-важното: има реализъм, който е подпомогнат не само от чудесната актьорска игра, но и от знанието, че виждаме как Том Круз скача с парашут, Том Круз кара в насрещното мотор с бясна скорост и Том Круз скача от сграда на сграда с бягане, което може да бъде определено само като свръхчовешко.

Каскадите не са всичко... освен когато са

Да си го кажем директно: всички си купихме билета главно заради него. Екшъна. В „Мисията невъзможна: Разпад“ ще видите някои наистина впечатляващи неща, които сега няма да разкривам. Ще ви кажа само, че филмът съумява някак да включи в случващото се зрителя и да го накара да се включи в лудостта с радост.

Итън Хънт този път е и по-различен в мисленето си. Да, огромната моралност на героя продължава да присъства и да, той отново е разкъсван на моменти в лоялността си към мисията и към приятелите, но успяваме да го видим, макар и в редки моменти, показващ слабост. Героизмите му на моменти са засенчени от сянката на миналото – той вече не е просто онзи мъж, който винаги спасява света. От време на време е просто... мъж. Причината донякъде е вече бившата му жена Джулия (Мишел Монахан), появяваща се в сънищата му, в спомените му... а може би и на живо? Героят обаче стои все по-здраво на краката си въпреки тези моменти на слабост, а може би и именно заради тях.

За заключение ще кажа, че е невъзможно да се дефинира докрай филм, който оставя в зрителя усещането, че следващия филм от този франчайз няма как да го надмине. И ако това е върхът на сладоледа за „Мисията невъзможна“, то това не отнема от факта, че излизате от кино залата благодарни за видяното... и за Том Круз, който очевидно се вълнува повече от публиката си, отколкото от възможността да загине по време на някоя каскада. Можете да сте сигурни и в друго: формулата за успех е изпълнена и това личи не само по гигантските приходи, на които се наслаждава филма още с премиерата си. Доказателство са и над двата часа киновреме, които няма да усетите.

О, да - ако гледате филма, можете да спечелите много готина награда. Ето как.

Най-четени
Всички

Изтече дизайнът на PlayStation 5. Разработчик на Codemasters го потвърди (СНИМКИ)

200 | 22.08.2019
Още от Play

HBO влиза надълбоко в конфликта в Газа с „Наши момчета“ (ВИДЕО)

23 | 22.08.2019