При първата си поява на малкия екран Франк Касъл беше енигма. Тя се разкриваше бавно, пласт по пласт, докато първи сезон на The Punisher успя да заплени и омагьоса публиката (и рейтингите) дотолкова, че да има и негов наследник. А това си е голяма работа, предвид факта, че поредицата сериали на Marvel по Netflix напоследък биват спрени един след друг и изглежда, че животът им е по-скоро краткотраен. След като втори сезон e тук и преди да задълбаем заедно в ревюто, нека споделя, че и този път, както и първият Франк Касъл успява да заплени, а тематиката остава точно такава, каквато трябва да бъде: леко променена, но и същата в най-важните неща.

 

По-надолу има частична информация за случващото се в сериала, затова, ако не искате да знаете, спрете дотук.

В миналото или в бъдещето?

След края на първи сезон, когато сякаш историята – или поне origin историята на The Punisher - завърши, като че за пръв път не останахме с истински отворен край. Франк Касъл отмъсти за семейството си и уж отново се пробуди за живот – но дали действително е оставил миналото зад гърба си и може да премине напред, към бъдещето – точно това трябва да разберем през този втори сезон, който вече е в Netflix. Още от първи епизод, преди да си зададем докрай въпроса, „докъде бяхме?“, вече сме в колата с Касъл и две жени... и кръв. Много кръв. Повечето по лицето му, огромна част по пода, а погледът – тлеещ със същата лудост, която вече помним от предишните му прояви. Ударното начало улавя зрителя, а после го връща малко назад, за да разкаже в ретроспекции как се стига до това.

Всъщност няма да е лъжа да кажем, че втори сезон подема със същите борби на героя, които той имаше и през първи – просто под друга форма. Франк би трябвало да е свободен – от омраза, от отмъщение, от борби – но се оказва, че не е точно така. Построяването на живота му отначало може да е прекалено тежко начинание за неговата психика, а нещата, които е извършил – да му попречат да бъде просто Франк и да го накарат завинаги да е The Punisher. Дилемата е истинска особено поради факта, че сериите стават истински пленителни веднага щом започват да приличат на онези, които гледахме в първи сезон. Така или иначе твърдо не може да се каже, че Франк Касъл действително е продължил напред. Или както се изразява детектив Дина Мадани – „Погребахме те и сега си нов човек със свои собствени проблеми. Не ме търси“. Е, можете да бъдете сигурни в едно... почти нищо от тези изречения няма да се случи в действителност.

Хаос, но по хубав начин

Да го кажем така: във втори сезон на The Punisher ще откриете странен микс от неща, които искрено ще ви впечатлят, и такива, които ще ви подразнят, защото просто са недомислени. Емблематичните бойни сцени, на които се кефихме в първи сезон, присъстват и тук и са все така епични – Джон Бернтал не разочарова в нито един миг в ролята си, а прекрасните one-shot моменти си заслужават дори превъртането отначало. Нещо обаче куца леко в сценария, който не успява да предаде достатъчно добре динамиката между Франк Касъл и старите му и нови ангажименти (и приятели). Има дадени ситуации и герои, с които щеше да е много по-добре да се приключи още в първи сезон, а не да бъдат пренасяни и във втори.

Все пак, ако харесвате типа история за коравия и закостенял герой, който не може да бъде съборен от нищо, но който крие в себе си добро сърце въпреки всичко, а впоследствие взима под крилото си младо протеже, което да закриля, това със сигурност ще ви допадне. Именно от тази формула дойде успехът на проекти като Logan и играта The Last of Us. Тук срещата на Франк Касъл с 16-годишната Ейми и обстоятелствата, които ги свързват от началото до края, имат огромна роля в постигането на едно приятно омекотяване на The Punisher. Toва е и едно от най-интересните партньорства, срещани в проектите на Marvel изобщо.

Присъствието на Ейми е и това, което бавно и сигурно започва да превръща The Punisher отново в... човек. Изгубването на всичко със сигурност може да те направи студенокръвен; да имаш какво да изгубиш отново не само те стопля, но и те кара да цениш живота такъв, какъвто той е – или може да бъде.

Когато липсва нишката

Да, има такива моменти и те са свързани най-вече с един герой, който вече споменах: агент Дина Мадани (актрисата Амбър Роуз Рива). Както в първи сезон, така и сега Мадани остава един от най-неуспешните полицаи, срещани в телевизията. През втори сезон проблемите ѝ с това да успее да направи нещо смислено продължават. От една страна това е обяснимо – трябва да има някой леко неадекватен, който да наложи появата на супергерои, и обикновено това винаги се оказват властите. Проблемът тук е повече в това, че самата сюжетна линия на героинята изглежда прекалено много като пълнеж от безсмислие. Опитите на сценаристите да направят паралел между нея и Касъл от първи сезон пък са просто смехотворни.

Злодеят

Въпреки че има нов злодей в лицето на Джон Пилгрим (Джон Стюарт), главният продължава да бъде Били Русо. Причината вероятно е свързаността му с Франк, от която няма как да се избяга – той е косвено виновен за смъртта на семейството му, а в даден момент от живота си двамата дори са били най-добри приятели. Ужасяващата близост, която Русо има с Франк, е и това, което го прави доста убедителен. В началото на сезона виждаме обезобразения Русо в болница, опитващ се да възстанови спомените си и бавно въплъщаващ се в злодея, който трябва да се превърне.

Интересното тук е, че има няколко посоки, в които Русо може да тръгне, и само една от тях е постепенното му превръщане в емблематичния Jigsaw. Oтново връзката с Франк тук е най-важна и тя го води към развръзката, която никак не е за изпускане.

Красивият гняв

Ако още не сме осъзнали, че в някои филми и сериали насилието може да бъде представено по истински запомнящ се начин, то тези в тук представения сериал могат да "осъзнаят" всеки. Бойните сцени в The Punisher сезон 2 са толкова креативни, че всъщност стават причина за важен разговор в медиите и изобщо: дали ползването на огнестрелни оръжия трябва да бъде показвано толкова артистично и дали това не е лош вкус.

Разбира се, добре е да се поставя линия между реалността и изкуството, а във втория сезон на тъкмо този сериал наистина ставаме свидетели на изкуство. Този път бойните сцени са дори по-изкусно направени, а екшънът е истински потапящ. И макар че причината вероятно е, че вече сме го гледали през първи сезон – Франк Касъл е по-магнетичен в гнева си от всякога. И докато го гледаме как наранява хора – по всевъзможни начини и с всевъзможни оръжия, – имаме странното усещане, че наблюдаваме добре хореографиран танц на ужаса, който опустошава и отнема, но и може да съгради, ако е насочен към правилното нещо.

Едно е сигурно: получаваме изпипан втори сезон на един от забележителните сериали от миналата година. И въпреки че е вероятно той да е последен (спирането на по-добри в рейтинга си сериали като Daredevil го подсказва), вероятно ще успее да се запечата в съзнанието ви като проекта, който успя да покаже красивото лице на гнева и да остави Франк Касъл – Тhe Punisher – в сърцата ви. Защото...

Спечели Samsung Galaxy Note 9 в новата инициатива на Go Guide - Go Guide Awards

 

 

Оцени:
Рейтинг: 5
Тагове:
Най-четени
Всички

Ето как сензацията Fortnite за малко да не види бял свят

24 | 16.06.2019
Още от Play

Ето как сензацията Fortnite за малко да не види бял свят

24 | 16.06.2019